12.04.2008 г., 9:39

Бели рози

927 0 1

13 септември - денят, в който те срещнах

 

Болка позната изпитваше ти.

Една целувка, поглед, прегръдка и тя дойде -

Любовта - царицата на разбитите сърца

И болката страшна пак ме обзе...

 

Река от сълзи и ето - пак едно разбито сърце.

Обичах те нежно с думи дори,

Затова умирам, дъхът ми спира.

И ти ела с 13 бели рози в ръка и червена  - това е моята мечта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васич Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво и много тъжно, но нека оставим тези мрачни настроения тук, в стиховете, а в живота да търсим светлината, защото нея я има, стига да гледаме към нея.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...