Бели рози

Poetry » Love

925 0 1

13 септември - денят, в който те срещнах

Болка позната изпитваше ти.

Една целувка, поглед, прегръдка и тя дойде -

Любовта - царицата на разбитите сърца

И болката страшна пак ме обзе...

Река от сълзи и ето - пак едно разбито сърце.

Обичах те нежно с думи дори,

Затова умирам, дъхът ми спира.

И ти ела с 13 бели рози в ръка и червена - това е моята мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lyr (Румен)

Много хубаво и много тъжно, но нека оставим тези мрачни настроения тук, в стиховете, а в живота да търсим светлината, защото нея я има, стига да гледаме към нея.

2008-04-14T19:57:14+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0