Белият камък
Бял речен камък,
пропит от любов.
Край него реката
притичва в галоп,
припомня свенливо
частица живот.
Голо момиче
със дълги коси
върху белия
камък блести.
Речна сирена,
прекрасна си ти -
шепне, целува
и люби момче.
Водата, от радост,
на пяна тече.
Слънцето влюбено
жарко пече.
Белият камък
там още стои.
Гледам от брега
със тъжни очи.
Спомен остават
любов и сълзи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
Поздрав!
