16 авг. 2007 г., 10:28

Белият камък 

  Поэзия
1501 0 29

                                Бял речен камък,
                                пропит от любов.
                                Край него реката
                                притичва в галоп,
                                припомня свенливо
                                частица  живот.
          
                                Голо момиче
                                със дълги коси
                                върху  белия
                                камък  блести.
                                Речна сирена,
                                прекрасна си ти -
                                шепне, целува
                                и люби момче.
                                Водата, от радост,
                                на пяна тече.
                                Слънцето влюбено
                                жарко пече.

                                Белият камък
                                там още стои.
                                Гледам от брега
                                със тъжни очи.
                                Спомен остават
                                любов и  сълзи.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??