mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
16 ago 2007, 10:28

Белият камък

  Poesía
1.7K 0 29

                                Бял речен камък,
                                пропит от любов.
                                Край него реката
                                притичва в галоп,
                                припомня свенливо
                                частица  живот.
          
                                Голо момиче
                                със дълги коси
                                върху  белия
                                камък  блести.
                                Речна сирена,
                                прекрасна си ти -
                                шепне, целува
                                и люби момче.
                                Водата, от радост,
                                на пяна тече.
                                Слънцето влюбено
                                жарко пече.

                                Белият камък
                                там още стои.
                                Гледам от брега
                                със тъжни очи.
                                Спомен остават
                                любов и  сълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0