mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
Aug 16, 2007, 10:28 AM

Белият камък

  Poetry
1.7K 0 29

                                Бял речен камък,
                                пропит от любов.
                                Край него реката
                                притичва в галоп,
                                припомня свенливо
                                частица  живот.
          
                                Голо момиче
                                със дълги коси
                                върху  белия
                                камък  блести.
                                Речна сирена,
                                прекрасна си ти -
                                шепне, целува
                                и люби момче.
                                Водата, от радост,
                                на пяна тече.
                                Слънцето влюбено
                                жарко пече.

                                Белият камък
                                там още стои.
                                Гледам от брега
                                със тъжни очи.
                                Спомен остават
                                любов и  сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0