Белоградчик
Ако щете вярвайте –
такъв е.
Може би
единствен
град в света.
Град, във който,
за да влезеш вътре,
стъпваш на
централния площад.
Рязко свършва
някак си гората.
Като в приказка си.
Като в сън.
Сякаш си
пред сцената в театър –
уж си вътре
а стоиш отвън.
Къщите са
като бяло ято
жерави,
накацали на склон.
Влюбени
до смърт във планината,
дала им
закрила и подслон.
Всичко е
като в картина тихо.
Скални чудеса
и красота!
И Белоградчик
е град – усмивка.
Сън наяве,
за една мечта.
© Александър Калчев Все права защищены
Ще го посетя!
(а ме е срам, че не съм го направила до сега)