16.06.2009 г., 12:34

Белоградчик

853 0 7

Белоградчик

 

Ако щете вярвайте –

такъв е.

Може би

единствен

град в света.

Град, във който,

за да влезеш вътре,

стъпваш на

централния площад.

 

Рязко свършва

някак си гората.

Като в приказка си.

Като в сън.

Сякаш си

пред сцената в театър –

уж си вътре

а стоиш отвън.

 

Къщите са

като бяло ято

жерави,

накацали на склон.

Влюбени

до смърт във планината,

дала им

закрила и подслон.

 

Всичко е

като в картина тихо.

Скални чудеса

и красота!

И Белоградчик

е град – усмивка.

Сън наяве,

за една мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, сега ме запали!
    Ще го посетя!
    (а ме е срам, че не съм го направила до сега)
  • Приказно описано, никога не съм ходила там, но благодаряение на стиха ти усетих за какво става въпрос. Благодаря!
  • Прекрасен стих! На всяка цена ще посетя Белоградчик!
  • Прекрасно! Не съм била в Белоградчик, но стихът много ми хареса! Аплодисменти!
  • Красотааааа!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...