16.06.2009 г., 12:34

Белоградчик

858 0 7

Белоградчик

 

Ако щете вярвайте –

такъв е.

Може би

единствен

град в света.

Град, във който,

за да влезеш вътре,

стъпваш на

централния площад.

 

Рязко свършва

някак си гората.

Като в приказка си.

Като в сън.

Сякаш си

пред сцената в театър –

уж си вътре

а стоиш отвън.

 

Къщите са

като бяло ято

жерави,

накацали на склон.

Влюбени

до смърт във планината,

дала им

закрила и подслон.

 

Всичко е

като в картина тихо.

Скални чудеса

и красота!

И Белоградчик

е град – усмивка.

Сън наяве,

за една мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, сега ме запали!
    Ще го посетя!
    (а ме е срам, че не съм го направила до сега)
  • Приказно описано, никога не съм ходила там, но благодаряение на стиха ти усетих за какво става въпрос. Благодаря!
  • Прекрасен стих! На всяка цена ще посетя Белоградчик!
  • Прекрасно! Не съм била в Белоградчик, но стихът много ми хареса! Аплодисменти!
  • Красотааааа!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...