Jun 16, 2009, 12:34 PM

Белоградчик

857 0 7

Белоградчик

 

Ако щете вярвайте –

такъв е.

Може би

единствен

град в света.

Град, във който,

за да влезеш вътре,

стъпваш на

централния площад.

 

Рязко свършва

някак си гората.

Като в приказка си.

Като в сън.

Сякаш си

пред сцената в театър –

уж си вътре

а стоиш отвън.

 

Къщите са

като бяло ято

жерави,

накацали на склон.

Влюбени

до смърт във планината,

дала им

закрила и подслон.

 

Всичко е

като в картина тихо.

Скални чудеса

и красота!

И Белоградчик

е град – усмивка.

Сън наяве,

за една мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, сега ме запали!
    Ще го посетя!
    (а ме е срам, че не съм го направила до сега)
  • Приказно описано, никога не съм ходила там, но благодаряение на стиха ти усетих за какво става въпрос. Благодаря!
  • Прекрасен стих! На всяка цена ще посетя Белоградчик!
  • Прекрасно! Не съм била в Белоградчик, но стихът много ми хареса! Аплодисменти!
  • Красотааааа!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...