16 jun 2009, 12:34

Белоградчик

856 0 7

Белоградчик

 

Ако щете вярвайте –

такъв е.

Може би

единствен

град в света.

Град, във който,

за да влезеш вътре,

стъпваш на

централния площад.

 

Рязко свършва

някак си гората.

Като в приказка си.

Като в сън.

Сякаш си

пред сцената в театър –

уж си вътре

а стоиш отвън.

 

Къщите са

като бяло ято

жерави,

накацали на склон.

Влюбени

до смърт във планината,

дала им

закрила и подслон.

 

Всичко е

като в картина тихо.

Скални чудеса

и красота!

И Белоградчик

е град – усмивка.

Сън наяве,

за една мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, сега ме запали!
    Ще го посетя!
    (а ме е срам, че не съм го направила до сега)
  • Приказно описано, никога не съм ходила там, но благодаряение на стиха ти усетих за какво става въпрос. Благодаря!
  • Прекрасен стих! На всяка цена ще посетя Белоградчик!
  • Прекрасно! Не съм била в Белоградчик, но стихът много ми хареса! Аплодисменти!
  • Красотааааа!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...