15 дек. 2007 г., 08:29
Докосваш с устни вятъра
и той нашепва приказка от мрамор
за бялата ни мраморна любов,
стаена в гънки стичаща коприна...
А онзи лунен поглед с огнен блясък
потъва сякаш в тъмен облак,
където свети тъмнината в бяло.
Докосват устни голото ми рамо,
а вятър все така шепти,
че ти си белоснежен ангел само,
изпълнил моите мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация