15.12.2007 г., 8:29 ч.

Белоснежен ангел 

  Поезия » Любовна
760 0 16

Докосваш с устни вятъра

и той нашепва приказка от мрамор

за бялата ни мраморна любов,

стаена в гънки стичаща коприна...

А онзи лунен поглед с огнен блясък

потъва сякаш в тъмен облак,

където свети тъмнината в бяло.

Докосват устни голото ми рамо,

а вятър все така шепти,

че ти си белоснежен ангел само,

изпълнил моите мечти.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??