15.12.2007 г., 8:29 ч.

Белоснежен ангел 

  Поезия » Любовна
859 0 16
Докосваш с устни вятъра
и той нашепва приказка от мрамор
за бялата ни мраморна любов,
стаена в гънки стичаща коприна...
А онзи лунен поглед с огнен блясък
потъва сякаш в тъмен облак,
където свети тъмнината в бяло.
Докосват устни голото ми рамо,
а вятър все така шепти,
че ти си белоснежен ангел само,
изпълнил моите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??