26 февр. 2013 г., 11:44

Белот

1.1K 0 18

 

 

 

              Б  Е  Л  О  Т

 

 

Днес животът играе белот

с поизмачкана цветна надежда.

Цепи картите този живот

и към старата дама поглежда.

 

Тя смутено задава въпрос,

уточнява залога в играта.

Вместо отговор, цака той с коз

и я прави персона нон грата.

 

Олюлява се, ставайки тя,

и завива зад ъгъла прашен.

Беше нашата звездна мечта.

Ослепяхме! На тъмно е страшно!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги си толкова оригинална в коментарите си, получава се едно естествено преливане от моите в твоите поетични виждания и това страшно много ме радва!
    Благодаря ти, миличка Доче!!!
  • Надеждата - неясен, странен свят
    където всичко в бъдеще живее.
    В желаната посока за обрат
    когато вече да се променим не смеем.
  • Ели, изпращам ти задокеанска прегръдка с благодарност!
  • Впечатлява със силния си метафорияен изказ и внушения!
    Винаги актуална!
    Браво!
  • Оги, Али, Радка - Дано не позволим живота да ни прецака, че както е тръгнало...!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...