pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 962
Feb 26, 2013, 11:44 AM

Белот

  Poetry » Civic
1.1K 0 18

 

 

 

              Б  Е  Л  О  Т

 

 

Днес животът играе белот

с поизмачкана цветна надежда.

Цепи картите този живот

и към старата дама поглежда.

 

Тя смутено задава въпрос,

уточнява залога в играта.

Вместо отговор, цака той с коз

и я прави персона нон грата.

 

Олюлява се, ставайки тя,

и завива зад ъгъла прашен.

Беше нашата звездна мечта.

Ослепяхме! На тъмно е страшно!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Винаги си толкова оригинална в коментарите си, получава се едно естествено преливане от моите в твоите поетични виждания и това страшно много ме радва!
    Благодаря ти, миличка Доче!!!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Надеждата - неясен, странен свят
    където всичко в бъдеще живее.
    В желаната посока за обрат
    когато вече да се променим не смеем.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Ели, изпращам ти задокеанска прегръдка с благодарност!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Впечатлява със силния си метафорияен изказ и внушения!
    Винаги актуална!
    Браво!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Оги, Али, Радка - Дано не позволим живота да ни прецака, че както е тръгнало...!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0