Feb 26, 2013, 11:44 AM

Белот

  Poetry » Civic
1.1K 0 18

 

 

 

              Б  Е  Л  О  Т

 

 

Днес животът играе белот

с поизмачкана цветна надежда.

Цепи картите този живот

и към старата дама поглежда.

 

Тя смутено задава въпрос,

уточнява залога в играта.

Вместо отговор, цака той с коз

и я прави персона нон грата.

 

Олюлява се, ставайки тя,

и завива зад ъгъла прашен.

Беше нашата звездна мечта.

Ослепяхме! На тъмно е страшно!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги си толкова оригинална в коментарите си, получава се едно естествено преливане от моите в твоите поетични виждания и това страшно много ме радва!
    Благодаря ти, миличка Доче!!!
  • Надеждата - неясен, странен свят
    където всичко в бъдеще живее.
    В желаната посока за обрат
    когато вече да се променим не смеем.
  • Ели, изпращам ти задокеанска прегръдка с благодарност!
  • Впечатлява със силния си метафорияен изказ и внушения!
    Винаги актуална!
    Браво!
  • Оги, Али, Радка - Дано не позволим живота да ни прецака, че както е тръгнало...!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...