Белот
Б Е Л О Т
Днес животът играе белот
с поизмачкана цветна надежда.
Цепи картите този живот
и към старата дама поглежда.
Тя смутено задава въпрос,
уточнява залога в играта.
Вместо отговор, цака той с коз
и я прави персона нон грата.
Олюлява се, ставайки тя,
и завива зад ъгъла прашен.
Беше нашата звездна мечта.
Ослепяхме! На тъмно е страшно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
