Бемоли с цвят на тишина

Поэзия » Другая

687 5 18

Под нежните бемоли тишината

ще изроди мечта за пълнолуние

и тъмнина, от светлина целуната,

ще изрисува устни на душата.

И в лунните коси на самотата,

разресани от вятърните пръстчета,

ще грейнат като малки звездни късчета

безмълвните целувки на сърцата.

И с вик на сърцебиене познато,

от хаоса на чувствата отронено,

минутите, заснели път от спомени,

ще инкрустират всеки миг със злато.

30.12.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря ти, Дани! Нека са ползотворни и денят, и годината ти!

2020-01-09T06:11:48+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Прекрасно е, Мария - образност, чувственост, дълбочина! Финалът е страхотен!

2020-01-08T23:45:59+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Доче, за много години, мила!💖 Нека денят ти е пълен с чудеса, сърцето с любов, а къщата ти със споделено щастие! Закичвам благослова си и със здраве, защото то е най-голямата ценност! Прегръщам те с обич!💖💋💖

2020-01-06T10:37:19+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Когато тъмнината ражда светлина
(светулките така разпръскват мрака)
Надеждата е символ на зора
и смисъл на безмълвното очакване,
че добротата злото ще сломи
и че светът ще стане по приемлив.
И нека светлина над тебе бди
и всеки ден да е добър и светъл!

Желая ти здраве и късмет през Новата година!

2020-01-06T01:28:55+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Твоят коментар е също една словесна инкрустация, с която ми напълни душата,
Роси!💖Благодаря ти! Желая ти много силна и градивна година!💖💖💖

2020-01-02T11:28:12+02:00