Dec 31, 2019, 10:39 AM

Бемоли с цвят на тишина

  Poetry » Other
686 5 18

Под нежните бемоли тишината

ще изроди мечта за пълнолуние

и тъмнина, от светлина целуната,

ще изрисува устни на душата.

 

И в лунните коси на самотата,

разресани от вятърните пръстчета,

ще грейнат като малки звездни късчета

безмълвните целувки на сърцата.

 

И с вик на сърцебиене познато,

от хаоса на чувствата отронено,

минутите, заснели път от спомени,

ще инкрустират всеки миг със злато.

 

30.12.2019

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Дани! Нека са ползотворни и денят, и годината ти!
  • Прекрасно е, Мария - образност, чувственост, дълбочина! Финалът е страхотен!
  • Доче, за много години, мила!💖 Нека денят ти е пълен с чудеса, сърцето с любов, а къщата ти със споделено щастие! Закичвам благослова си и със здраве, защото то е най-голямата ценност! Прегръщам те с обич!💖💋💖
  • Когато тъмнината ражда светлина
    (светулките така разпръскват мрака)
    Надеждата е символ на зора
    и смисъл на безмълвното очакване,
    че добротата злото ще сломи
    и че светът ще стане по приемлив.
    И нека светлина над тебе бди
    и всеки ден да е добър и светъл!

    Желая ти здраве и късмет през Новата година!
  • Твоят коментар е също една словесна инкрустация, с която ми напълни душата,
    Роси!💖Благодаря ти! Желая ти много силна и градивна година!💖💖💖

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...