Под нежните бемоли тишината
ще изроди мечта за пълнолуние
и тъмнина, от светлина целуната,
ще изрисува устни на душата.
И в лунните коси на самотата,
разресани от вятърните пръстчета,
ще грейнат като малки звездни късчета
безмълвните целувки на сърцата.
И с вик на сърцебиене познато,
от хаоса на чувствата отронено,
минутите, заснели път от спомени,
ще инкрустират всеки миг със злато. ...