31 dic 2019, 10:39

Бемоли с цвят на тишина

  Poesía » Otra
690 5 18

Под нежните бемоли тишината

ще изроди мечта за пълнолуние

и тъмнина, от светлина целуната,

ще изрисува устни на душата.

 

И в лунните коси на самотата,

разресани от вятърните пръстчета,

ще грейнат като малки звездни късчета

безмълвните целувки на сърцата.

 

И с вик на сърцебиене познато,

от хаоса на чувствата отронено,

минутите, заснели път от спомени,

ще инкрустират всеки миг със злато.

 

30.12.2019

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Дани! Нека са ползотворни и денят, и годината ти!
  • Прекрасно е, Мария - образност, чувственост, дълбочина! Финалът е страхотен!
  • Доче, за много години, мила!💖 Нека денят ти е пълен с чудеса, сърцето с любов, а къщата ти със споделено щастие! Закичвам благослова си и със здраве, защото то е най-голямата ценност! Прегръщам те с обич!💖💋💖
  • Когато тъмнината ражда светлина
    (светулките така разпръскват мрака)
    Надеждата е символ на зора
    и смисъл на безмълвното очакване,
    че добротата злото ще сломи
    и че светът ще стане по приемлив.
    И нека светлина над тебе бди
    и всеки ден да е добър и светъл!

    Желая ти здраве и късмет през Новата година!
  • Твоят коментар е също една словесна инкрустация, с която ми напълни душата,
    Роси!💖Благодаря ти! Желая ти много силна и градивна година!💖💖💖

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...