Бемоли с цвят на тишина
Под нежните бемоли тишината
ще изроди мечта за пълнолуние
и тъмнина, от светлина целуната,
ще изрисува устни на душата.
И в лунните коси на самотата,
разресани от вятърните пръстчета,
ще грейнат като малки звездни късчета
безмълвните целувки на сърцата.
И с вик на сърцебиене познато,
от хаоса на чувствата отронено,
минутите, заснели път от спомени,
ще инкрустират всеки миг със злато.
30.12.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
