8 июн. 2025 г., 18:59

Бенгалски пламъчета

249 0 0

Бенгалски пламъчета мигат

и тъмнината се пропуква тихо.

Светулковите светлинки не викат,

съкровището им блести нескрито.

 

Смалявам се докосната от прилив,

дошъл след кратка среща с любовта.

Дарява помощ с нечовешки сили,

когато тя сама нуждае се от помощта.

 

Смалявам се от прималелият в умора,

готов да скочи във решаващ час.

За ближния безсилието си преборва

за немия, превръща се във глас.

 

Смалявам се пред истинската обич,

пробила корени в мекото сърце.

Без думи тя не спира да говори,

да пише към душите писъмце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...