8 июн. 2025 г., 18:59

Бенгалски пламъчета

261 0 0

Бенгалски пламъчета мигат

и тъмнината се пропуква тихо.

Светулковите светлинки не викат,

съкровището им блести нескрито.

 

Смалявам се докосната от прилив,

дошъл след кратка среща с любовта.

Дарява помощ с нечовешки сили,

когато тя сама нуждае се от помощта.

 

Смалявам се от прималелият в умора,

готов да скочи във решаващ час.

За ближния безсилието си преборва

за немия, превръща се във глас.

 

Смалявам се пред истинската обич,

пробила корени в мекото сърце.

Без думи тя не спира да говори,

да пише към душите писъмце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...