Бенгалски пламъчета

Бенгалски пламъчета мигат

и тъмнината се пропуква тихо.

Светулковите светлинки не викат,

съкровището им блести нескрито.

Смалявам се докосната от прилив,

дошъл след кратка среща с любовта.

Дарява помощ с нечовешки сили,

когато тя сама нуждае се от помощта.

Смалявам се от прималелият в умора,

готов да скочи във решаващ час.

За ближния безсилието си преборва

за немия, превръща се във глас.

Смалявам се пред истинската обич,

пробила корени в мекото сърце.

Без думи тя не спира да говори,

да пише към душите писъмце.