8 jun 2025, 18:59

Бенгалски пламъчета

  Poesía
260 0 0

Бенгалски пламъчета мигат

и тъмнината се пропуква тихо.

Светулковите светлинки не викат,

съкровището им блести нескрито.

 

Смалявам се докосната от прилив,

дошъл след кратка среща с любовта.

Дарява помощ с нечовешки сили,

когато тя сама нуждае се от помощта.

 

Смалявам се от прималелият в умора,

готов да скочи във решаващ час.

За ближния безсилието си преборва

за немия, превръща се във глас.

 

Смалявам се пред истинската обич,

пробила корени в мекото сърце.

Без думи тя не спира да говори,

да пише към душите писъмце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...