9 авг. 2024 г., 12:52

Беше ли

484 0 8

Между лятото и есента,

сред папурите на селската река

и сред пърхащи крила на водните коне

есента сънува... своите плодове...

 

С нотките на пъстроцветен блян

в маранята от мушична сган,

август тегли границата тънка

между два сезона, невидимата брънка.

 

Изгревите вече са прохладни

с погледи вълнуващо - прощални,

а залезите дълги в своя вечерен ескиз

в спомена залепват като сладък приз.

 

Припламва август с лежерния отблясък

с далечен писък на изящни бързолети,

беше ли щастливо  вашето лято

или още редите... мечти неродени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Стойчо! В този миг на вдъхновение, почерпено от дневния светлик, остатъкът на лятото потъва в бдение, за още краски и душевен пир!
  • Колко хубаво пейзажно настроение живее във всеки стих...
    И за финал, една поанта-въпрос:"...беше ли щастливо вашето лято..."
    Поздравления, Лютиче (Валя Сотирова)!
  • Здравей, Дейна и благодаря! Поздрави и от мен!
  • Красив стих!
    Поздрави!
  • Благодаря, Таня! Нека да е лято, със скъпи мигове!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...