pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16805
11 авг. 2019 г., 16:12

Бесило за грях нероден 

  Поэзия » Философская
495 7 17

Безкрайно равновесен е денят,

изпил насила чаша целомъдрие.

Простете ми, не искам да виня

послушника ни - слънчогледче къдраво.

 

Прилича на юдейски херувим

и може от греха да сме опазени,

но той е тук, със дъх недоловим,

и нелечим като пандем проказен.

 

Понякога грехът ни е вбесен.

Дори и нероден, той зъби точи.

И нека го обесим някой ден,

преди в сърцето си да ни заточи.

 

 

 

​​​​​​

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Меги, Роби, Рени, и тримата сте големи и уважавани автори, затова сега ви се радвам от сърце на милите коментари!
    Успешна седмица, приятели, силен понеделник!
  • Точно така! Браво!
  • Поклон пред перото ти, Мария!...
  • Нека, Мимка!
  • Може би малко натежава, но той животът си е такъв. Задава тежки въпроси.
    Благодаря ти, мила!
  • Много обичам стихотворни коментари, Краси! И съм приела като девиз думите:

    на всяко начало и на всеки край
    ти по шепа обич от сърце отдай!
  • Преди бесилото, любов си пригответе...
    Ако не стига - тичайте и си купете!
    И по-греховно от това, да я крадете
    е този лек във себе си да нямате...

    Приеми го като коментар, Мария! Така рефлектира в мен стиха ти... Благодаря за удоволствието!
  • Бадемово момиче, Станислава - радвам се да ви срещна под това стихотворение! То е малко по-особено и различно, но е успяло да ви докосне. Благодаря ви!
  • Искрен поздрав от мен за това прекрасно стихотворение, Мария! Прекрасно е...
  • Поздравления и за коментарите, но най-вече за стихотворението, и че ги е предизвикало!
  • Във вторник, Марийче, днес вече публикувах.
  • Леле, каква поетична фурия си, Наденце!
    Защо не го пусна като свързано произведение?
  • Виси озъбен черен грях,
    обесен на въже от мрак,
    и храбрият изпитва страх,
    безстрашен ли е е глупак.

    Рога понесли, ореол,
    неволно някога грешим.
    Без възраст Бог е и без пол.
    Да бъдем хора! И амин!
  • Благодаря, че навести и коментира точно това стихотворение, Хари!
  • Поздравления, Мария!
  • Твоят анализ, Ники, поднася на самата мен друг поглед към съдържанието на стихотворението, но всяка творба е привилегирована да събужда различност в тълкуванията.
    Както в повечето случаи през последния месец, нямах търпение да го поднеса на откровенци и го направих веднага след бурното му раждане.
  • Тук има много философия!
    Денят или по-точно слънцето е олицетворение на алегория!
    Която напомня фрагмент от Алегорията на целомъдрието на Ханс Мемлинг!
    Слънцето е символ на слънчогледа, а той е послушник, който изпълнява
    поръчения на монасите!
    Дотук има контраст на действието, защото насилствена е точката с център, а
    оттук следва линия на преграда, маска, заблуда!
    Библейският лайт мотив е изграден от структурата на греха!
    Който е в епицентъра на творбата!
    Грехът е нероден, защото той е още в нашето зачатие!
    От Едем до днес!
    Обесването му е невъзможно, защото той е паразитна част, но ако се улови
    навреме и има осъзнатост, адекватност, праволинейност, подход, смисъл, асимилация- то
    тогава може да се обеси навреме!

    Много силен, смислен, будещ размисъл стих!
    Браво Мъри!
Предложения
: ??:??