11.08.2019 г., 16:12 ч.
Бесило за грях нероден
Безкрайно равновесен е денят,
изпил насила чаша целомъдрие.
Простете ми, не искам да виня
послушника ни - слънчогледче къдраво.
Прилича на юдейски херувим
и може от греха да сме опазени,
но той е тук, със дъх недоловим,
и нелечим като пандем проказен.
Понякога грехът ни е вбесен.
Дори и нероден, той зъби точи.
И нека го обесим някой ден,
преди в сърцето си да ни заточи.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Точно така! Браво!
-
Поклон пред перото ти, Мария!...
-
Нека, Мимка!
-
Може би малко натежава, но той животът си е такъв. Задава тежки въпроси.
Благодаря ти, мила! -
Много обичам стихотворни коментари, Краси! И съм приела като девиз думите:
на всяко начало и на всеки край
ти по шепа обич от сърце отдай! -
Преди бесилото, любов си пригответе...
Ако не стига - тичайте и си купете!
И по-греховно от това, да я крадете
е този лек във себе си да нямате...
Приеми го като коментар, Мария! Така рефлектира в мен стиха ти... Благодаря за удоволствието! -
Бадемово момиче, Станислава - радвам се да ви срещна под това стихотворение! То е малко по-особено и различно, но е успяло да ви докосне. Благодаря ви!
-
Искрен поздрав от мен за това прекрасно стихотворение, Мария! Прекрасно е...
-
Поздравления и за коментарите, но най-вече за стихотворението, и че ги е предизвикало!
-
Във вторник, Марийче, днес вече публикувах.
-
Леле, каква поетична фурия си, Наденце!
Защо не го пусна като свързано произведение? -
Виси озъбен черен грях,
обесен на въже от мрак,
и храбрият изпитва страх,
безстрашен ли е е глупак.
Рога понесли, ореол,
неволно някога грешим.
Без възраст Бог е и без пол.
Да бъдем хора! И амин! -
Благодаря, че навести и коментира точно това стихотворение, Хари!
-
Поздравления, Мария!
-
Твоят анализ, Ники, поднася на самата мен друг поглед към съдържанието на стихотворението, но всяка творба е привилегирована да събужда различност в тълкуванията.
Както в повечето случаи през последния месец, нямах търпение да го поднеса на откровенци и го направих веднага след бурното му раждане. -
Тук има много философия!
Денят или по-точно слънцето е олицетворение на алегория!
Която напомня фрагмент от Алегорията на целомъдрието на Ханс Мемлинг!
Слънцето е символ на слънчогледа, а той е послушник, който изпълнява
поръчения на монасите!
Дотук има контраст на действието, защото насилствена е точката с център, а
оттук следва линия на преграда, маска, заблуда!
Библейският лайт мотив е изграден от структурата на греха!
Който е в епицентъра на творбата!
Грехът е нероден, защото той е още в нашето зачатие!
От Едем до днес!
Обесването му е невъзможно, защото той е паразитна част, но ако се улови
навреме и има осъзнатост, адекватност, праволинейност, подход, смисъл, асимилация- то
тогава може да се обеси навреме!
Много силен, смислен, будещ размисъл стих!
Браво Мъри!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Успешна седмица, приятели, силен понеделник!