Бесилото зове

28 мар. 2008 г., 08:17

Поэзия » Белые стихи

649 0 0

Той за живот
прекрасен копнееше,
но сега на
бесилото висеше!

И в неговите
очи потайни,
никой не разбираше
мечтите му безкрайни!

„Помилвайте го!"- викаха
децата му,
но отсреща чу се глас:
„Та той ще убие, дори и вас!

Не заслужава на свобода да е!"
Вече късно е...
Въжето спусна се
и... краят му дойде!

Бесилото зове

Свързани произведения

Комментарии

Предложения