Бесилото зове

28.03.2008 г., 8:17 ч.

Поезия » Бели стихове

734 0 0

Той за живот
прекрасен копнееше,
но сега на
бесилото висеше!

И в неговите
очи потайни,
никой не разбираше
мечтите му безкрайни!

„Помилвайте го!"- викаха
децата му,
но отсреща чу се глас:
„Та той ще убие, дори и вас!

Не заслужава на свобода да е!"
Вече късно е...
Въжето спусна се
и... краят му дойде!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Бесилото зове

Свързани произведения

Коментари

Предложения