Mar 28, 2008, 8:17 AM

Бесилото зове

1K 0 0
Той за живот
прекрасен копнееше,
но сега на
бесилото висеше!

И в неговите
очи потайни,
никой не разбираше
мечтите му безкрайни!

„Помилвайте го!"- викаха
децата му,
но отсреща чу се глас:
„Та той ще убие, дори и вас!

Не заслужава на свобода да е!"
Вече късно е...
Въжето спусна се
и... краят му дойде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...