Бесилото зове

Mar 28, 2008, 8:17 AM

Poetry » White poetry

635 0 0

Той за живот
прекрасен копнееше,
но сега на
бесилото висеше!

И в неговите
очи потайни,
никой не разбираше
мечтите му безкрайни!

„Помилвайте го!"- викаха
децата му,
но отсреща чу се глас:
„Та той ще убие, дори и вас!

Не заслужава на свобода да е!"
Вече късно е...
Въжето спусна се
и... краят му дойде!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Бесилото зове

Свързани произведения

Comments

Random works