Без болка, без мечта
Преминах отвъд болката.
И блеснаха планини в бяло.
В Микрокосмос притегаем,
до звездите (безболков)
Богославян!
Със съпровод на китара,
политах и се разтварях.
Звучах сякаш въз(без)душно,
бушувах в хубаво време и лошо.
Поих се с миражи до Рая
и на миговете със края.
Заспах... без мечта, без болка,
събудих се... до съдбата си... гола...
И блеснаха планини в бяло.
В Микрокосмос притегаем,
до звездите (безболков)
Богославян!
Със съпровод на китара,
политах и се разтварях.
Звучах сякаш въз(без)душно,
бушувах в хубаво време и лошо.
Поих се с миражи до Рая
и на миговете със края.
Заспах... без мечта, без болка,
събудих се... до съдбата си... гола...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
