Dec 29, 2007, 8:53 AM

Без болка, без мечта

Poetry » Philosophical

832 0 21

Преминах отвъд болката.
И блеснаха планини в бяло.
В Микрокосмос притегаем,
до звездите (безболков)
Богославян!

Със съпровод на китара,
политах и се разтварях.
Звучах сякаш въз(без)душно,
бушувах в хубаво време и лошо.

Поих се с миражи до Рая
и на миговете със края.
Заспах... без мечта, без болка,
събудих се... до съдбата си... гола...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

AzDobrata (Аз Добрата)

Отново шедьовър..Винаги е така при теб!Много ти се радвам!Браво!

2007-12-29T20:36:21+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

!!!
Прегръдки, Мариола !

2007-12-29T16:11:43+02:00
pandora` (Дани)

Чудесно написано!!!
Поздрав!!!

2007-12-29T15:55:31+02:00
posh` (Таня Атанасова)

"Събудих се...до съдбата си...гола..." !!!Страхотна си!

2007-12-29T14:43:39+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Очаквах го този стих! Благодаря!
Харесва ми и си ужасно права - все някога идва момента на събуждането! След него ...знам ли
Целувки!

2007-12-29T12:47:12+02:00