Без болка, без мечта
Преминах отвъд болката.
И блеснаха планини в бяло.
В Микрокосмос притегаем,
до звездите (безболков)
Богославян!
Със съпровод на китара,
политах и се разтварях.
Звучах сякаш въз(без)душно,
бушувах в хубаво време и лошо.
Поих се с миражи до Рая
и на миговете със края.
Заспах... без мечта, без болка,
събудих се... до съдбата си... гола...
И блеснаха планини в бяло.
В Микрокосмос притегаем,
до звездите (безболков)
Богославян!
Със съпровод на китара,
политах и се разтварях.
Звучах сякаш въз(без)душно,
бушувах в хубаво време и лошо.
Поих се с миражи до Рая
и на миговете със края.
Заспах... без мечта, без болка,
събудих се... до съдбата си... гола...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
