Преминах отвъд болката.
И блеснаха планини в бяло.
В Микрокосмос притегаем,
до звездите (безболков)
Богославян!
Със съпровод на китара,
политах и се разтварях.
Звучах сякаш въз(без)душно,
бушувах в хубаво време и лошо.
Поих се с миражи до Рая
и на миговете със края.
Заспах... без мечта, без болка, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация