ГериНиколаева (Гери Николаева)
5 2
3 авг. 2018 г., 00:30

Без чувства 

  Поэзия
553 4 4

Когато някой плаче

или сам на себе си крещи;

когато ей така ми се оплачат,

че пак сърцето ги боли;

когато искат да помогна

и раните да заздравя -

от молби подобни да се трогна,

не мога вече, за беда.

Когато почнат Бог да търсят

и молят Го в съня наред,

от смях не бих могла да се отърся

и ще ми се да изкрещя навред:

"Не вярвам вече в чудесата.

Привикнала съм към сълзи.

Не идва ми отново да заплача,

както правех винаги преди.

В черно гледам на нещата.

Реалист да бъда, ме влече.

Ако кажеш, че разбит се влачиш,

засмяла бих се от сърце.

Надеждата не е лекарство,

а пристрастяващ наркотик.

Да мислиш зло, не е коварно -

при мен превърна се във тик.

Защо ми е да бъда слаба

и пътя ми през чувства да се вие?

Не, нямам време и да мразя.

С безчувствие ще ги надвия!

© Гери Николаева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво за поетичният опит!
  • Благодаря сърдечно за коментарите! Като се замисля, дори не се сещам точно как започнах и свърших писането. Провокирана от конкретна случка, наистина осъзнах колко привикнала съм към това някой да плаче. Все по-трудно ми е да се трогна от сълзи, затова исках да си запиша всичко, което чувствах в момента. Исках да се спра да бъда черногледа. Дано се получи!
  • "Другият избор!" Така наричам аз излиянията на лирическата. Всъщност за мен реализмът няма нищо общо с това да вървим с надеждата ръка за ръка.Реализъм е, че да някой ме е оставил, тежко е,трудно е, някой ме е предал, така да е, няма как да позная този, който ще е истински приятел, ако не познавам предателство. Реализъм е и това, че да мога едва да свързвам двата края на живота си,да имам едно блюдо и една пълна чаша, но ще намеря начин да ги разделя с този който страда. Може да не мога да му реша проблемите, но ще му кажа ей така: Да, няма как да ти помогна, но седни, хапни от моята храна, пий от моята чаша, поплачи си. Аз мога топло да те прегърна, това няма да ми натежи. Мое мнение, но аз обичам черното, но то има много нюанси, а понякога и малко светлина стига, за да стане чуден денят. Благодаря,че сподели! Интересна тежест в гърдите чувствах, докато го четях. Самотата не е решение на живота, вглъбеността в мъката и лошото, което сме преживели- също не е. Чувста-да.Хубав ден!
  • Доза здравословен цинизъм, понякога помага...Но...Заричам се,да не се заричам....
Предложения
: ??:??