Без чувства
Когато някой плаче
или сам на себе си крещи;
когато ей така ми се оплачат,
че пак сърцето ги боли;
когато искат да помогна
и раните да заздравя -
от молби подобни да се трогна,
не мога вече, за беда.
Когато почнат Бог да търсят
и молят Го в съня наред,
от смях не бих могла да се отърся
и ще ми се да изкрещя навред:
"Не вярвам вече в чудесата.
Привикнала съм към сълзи.
Не идва ми отново да заплача,
както правех винаги преди.
В черно гледам на нещата.
Реалист да бъда, ме влече.
Ако кажеш, че разбит се влачиш,
засмяла бих се от сърце.
Надеждата не е лекарство,
а пристрастяващ наркотик.
Да мислиш зло, не е коварно -
при мен превърна се във тик.
Защо ми е да бъда слаба
и пътя ми през чувства да се вие?
Не, нямам време и да мразя.
С безчувствие ще ги надвия!
© Гери Николаева All rights reserved.
Мое мнение, но аз обичам черното, но то има много нюанси, а понякога и малко светлина стига, за да стане чуден денят. Благодаря,че сподели! Интересна тежест в гърдите чувствах, докато го четях. Самотата не е решение на живота, вглъбеността в мъката и лошото, което сме преживели- също не е. Чувста-да.Хубав ден!
