Без драма
Не беше обич, болка е била,
изплетена от страстите ни стряха
и пеперуди, с огнени крила,
фенерът ги привлече... Изгоряха.
И както сянка плаха в слънчев ден,
сред сумрачния делник се размива
мигът, за сляпа обич отреден,
и аз съм посивяла, некрасива
в прогледналите ти за миг очи.
Аз на парченца чупя ореола.
Ти бог не си и хич не се мъчи.
Лъжата пак порочна е и гола.
На истина се прави - с голота,
със злоба огледалото изкъртва...
Без теб, без мен върти си се света,
без драма. Само любовта е мъртва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
