Не беше обич, болка е била,
изплетена от страстите ни стряха
и пеперуди, с огнени крила,
фенерът ги привлече... Изгоряха.
И както сянка плаха в слънчев ден,
сред сумрачния делник се размива
мигът, за сляпа обич отреден,
и аз съм посивяла, некрасива
в прогледналите ти за миг очи.
Аз на парченца чупя ореола.
Ти бог не си и хич не се мъчи.
Лъжата пак порочна е и гола. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация