11 июл. 2021 г., 07:31

Без думи.. 

  Поэзия » Свободный стих, Другая
630 0 1

Непоисканата тишина, която ми даваш,

раздира, разкъсва до безкрай

остатъците от душата ми..

 

Кой по дяволите си ти да разрушаваш
светът ми?! Ти, този който не може да

създаде нищо смислено, нищо красиво,

не може и не желае да обича както му е отределила душата.

 

Създай нещо толкова счупено, грозно и

ужасно, колкото са моите видения,

моята болка, белезите ми, направи ги

красиви както го правя аз и ела да

мълчим заедно, гледайки тъжната,

гротескна понякога красота каквато е

както казват някои животът.

 

Ще кимаме с глави, ще мълчим,
Ще се обърна към теб 
и ще ти кажа с очи
колко скъп си за мен
ще ти благодаря задето

сподели мълчанието си с мен,

без да ме оставяш, 
без да натискаш главата 
ми към бездната на самотата.. 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva) 

Ю. 2021

 

© Камелия Илиева Все права защищены

Произведението е включено в:
  1248 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Създаването е понякога от нещо грозно да се направи нещо красиво… но пък и то грозното и красивото са субективни категории. 😊 интересен стих.
Предложения
: ??:??