Jul 11, 2021, 7:31 AM

Без думи..

1K 0 1

Непоисканата тишина, която ми даваш,

раздира, разкъсва до безкрай

остатъците от душата ми..

 

Кой по дяволите си ти да разрушаваш
светът ми?! Ти, този който не може да

създаде нищо смислено, нищо красиво,

не може и не желае да обича както му е отределила душата.

 

Създай нещо толкова счупено, грозно и

ужасно, колкото са моите видения,

моята болка, белезите ми, направи ги

красиви както го правя аз и ела да

мълчим заедно, гледайки тъжната,

гротескна понякога красота каквато е

както казват някои животът.

 

Ще кимаме с глави, ще мълчим,
Ще се обърна към теб 
и ще ти кажа с очи
колко скъп си за мен
ще ти благодаря задето

сподели мълчанието си с мен,

без да ме оставяш, 
без да натискаш главата 
ми към бездната на самотата.. 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva) 

Ю. 2021

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Илиева All rights reserved.

Произведението е включено в:

Маска 🇧🇬

Маска
BGN 25.00
2.5K 2

Comments

Comments

  • Създаването е понякога от нещо грозно да се направи нещо красиво… но пък и то грозното и красивото са субективни категории. 😊 интересен стих.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...