11.07.2021 г., 7:31

Без думи..

1.1K 0 1

Непоисканата тишина, която ми даваш,

раздира, разкъсва до безкрай

остатъците от душата ми..

 

Кой по дяволите си ти да разрушаваш
светът ми?! Ти, този който не може да

създаде нищо смислено, нищо красиво,

не може и не желае да обича както му е отределила душата.

 

Създай нещо толкова счупено, грозно и

ужасно, колкото са моите видения,

моята болка, белезите ми, направи ги

красиви както го правя аз и ела да

мълчим заедно, гледайки тъжната,

гротескна понякога красота каквато е

както казват някои животът.

 

Ще кимаме с глави, ще мълчим,
Ще се обърна към теб 
и ще ти кажа с очи
колко скъп си за мен
ще ти благодаря задето

сподели мълчанието си с мен,

без да ме оставяш, 
без да натискаш главата 
ми към бездната на самотата.. 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva) 

Ю. 2021

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Илиева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Създаването е понякога от нещо грозно да се направи нещо красиво… но пък и то грозното и красивото са субективни категории. 😊 интересен стих.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...