11.07.2021 г., 7:31

Без думи..

1K 0 1

Непоисканата тишина, която ми даваш,

раздира, разкъсва до безкрай

остатъците от душата ми..

 

Кой по дяволите си ти да разрушаваш
светът ми?! Ти, този който не може да

създаде нищо смислено, нищо красиво,

не може и не желае да обича както му е отределила душата.

 

Създай нещо толкова счупено, грозно и

ужасно, колкото са моите видения,

моята болка, белезите ми, направи ги

красиви както го правя аз и ела да

мълчим заедно, гледайки тъжната,

гротескна понякога красота каквато е

както казват някои животът.

 

Ще кимаме с глави, ще мълчим,
Ще се обърна към теб 
и ще ти кажа с очи
колко скъп си за мен
ще ти благодаря задето

сподели мълчанието си с мен,

без да ме оставяш, 
без да натискаш главата 
ми към бездната на самотата.. 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva) 

Ю. 2021

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Илиева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Създаването е понякога от нещо грозно да се направи нещо красиво… но пък и то грозното и красивото са субективни категории. 😊 интересен стих.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...