11 jul 2021, 7:31

Без думи.. 

  Poesía » Verso libre, Otra
638 0 1

Непоисканата тишина, която ми даваш,

раздира, разкъсва до безкрай

остатъците от душата ми..

 

Кой по дяволите си ти да разрушаваш
светът ми?! Ти, този който не може да

създаде нищо смислено, нищо красиво,

не може и не желае да обича както му е отределила душата.

 

Създай нещо толкова счупено, грозно и

ужасно, колкото са моите видения,

моята болка, белезите ми, направи ги

красиви както го правя аз и ела да

мълчим заедно, гледайки тъжната,

гротескна понякога красота каквато е

както казват някои животът.

 

Ще кимаме с глави, ще мълчим,
Ще се обърна към теб 
и ще ти кажа с очи
колко скъп си за мен
ще ти благодаря задето

сподели мълчанието си с мен,

без да ме оставяш, 
без да натискаш главата 
ми към бездната на самотата.. 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva) 

Ю. 2021

 

© Камелия Илиева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  1252 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Създаването е понякога от нещо грозно да се направи нещо красиво… но пък и то грозното и красивото са субективни категории. 😊 интересен стих.
Propuestas
: ??:??