Безмълвна остави ме сега,
безгласна буква съм, xсама
без обяснение, заряза ме в нощта,
навярно, защото за теб не съм добра
и ми каза повече да не те търся.

Опитах да ти обясня,
че Егото не е най-важно на света,
че понякога трябва да чуеш съвета
и да повярваш в сълзите на исзстрадалите ....

Опитах се, но ти не ме разбра
да се поставиш на мястото мое, не пожела
гледаше само от твоята страна
и как? И защо? И какво стана?!?

Двете сърца от едно цяло,
от едно приказно нарисувано бяло
разбиха се на милиони частици
и изхвърчаха някога любовните искрици...

Себе си да потъпча съм готова
в огъня за теб да скоча боса и гола,
но ти дали и готов
за тая изпепеляваща любов?

Или просто ще се обърнеш,
"хубав ден" ще ми пожелаеш,
и дупката, в която сама паднах, ще продължиш да дълбаеш
...
Е, ти знаеш...

А. А.