Безмълвна остави ме сега,
безгласна буква съм, xсама
без обяснение, заряза ме в нощта,
навярно, защото за теб не съм добра
и ми каза повече да не те търся.
Опитах да ти обясня,
че Егото не е най-важно на света,
че понякога трябва да чуеш съвета
и да повярваш в сълзите на исзстрадалите ....
Опитах се, но ти не ме разбра
да се поставиш на мястото мое, не пожела
гледаше само от твоята страна
и как? И защо? И какво стана?!?
Двете сърца от едно цяло,
от едно приказно нарисувано бяло
разбиха се на милиони частици
и изхвърчаха някога любовните искрици...
Себе си да потъпча съм готова
в огъня за теб да скоча боса и гола,
но ти дали и готов
за тая изпепеляваща любов?
Или просто ще се обърнеш,
"хубав ден" ще ми пожелаеш,
и дупката, в която сама паднах, ще продължиш да дълбаеш
...
Е, ти знаеш...
А. А.
© Александрина Балчева Всички права запазени