Лютиче (Валя Сотирова)
328 274
23 июл. 2021 г., 11:39

Без компас 

  Поэзия
357 1 5

Обръщам се към личния си Аз

с умората, с надеждата, не зная

зер птица съм летяла без компас

във висине, подарък от безкрая

 

Със множеството рани от света

тъй близък и така далечен

молитвата пред Бога пак шептя

сред задуха на залезната вечер

 

Душата моя тихичко реди

надеждици с любов да я споходят

търкулва вечерта прохладен бриз

но нещо стиска всеки дъх свободен

 

Искра проблясва в думите за миг

И светъл е лъчът  им  в тъмнината

До пояса затънах във мъгли

С очаквания да пробий зората

 

Сами сме, Боже, тъй си отредил

Мълча пред сътворението твое

Каквото и да сториш, е урок,

а всичко друго си остава, мое

© Валя Сотирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??