Jul 23, 2021, 11:39 AM

Без компас 

  Poetry
5.0 / 4
359 1 5

Обръщам се към личния си Аз

с умората, с надеждата, не зная

зер птица съм летяла без компас

във висине, подарък от безкрая

 

Със множеството рани от света

тъй близък и така далечен

молитвата пред Бога пак шептя

сред задуха на залезната вечер

 

Душата моя тихичко реди

надеждици с любов да я споходят

търкулва вечерта прохладен бриз

но нещо стиска всеки дъх свободен

 

Искра проблясва в думите за миг

И светъл е лъчът  им  в тъмнината

До пояса затънах във мъгли

С очаквания да пробий зората

 

Сами сме, Боже, тъй си отредил

Мълча пред сътворението твое

Каквото и да сториш, е урок,

а всичко друго си остава, мое

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Please just let me be myself And so what if I wanna be a shooting star With half a page worth of scr...
  • They say that love is never too late And they believe that it can await... And I can (but only for y...
  • Darkness. And in the darkness sun. And a burden fills the air As the sun goes down. A burden of unfi...

More works »