Без компас
Обръщам се към личния си Аз
с умората, с надеждата, не зная
зер птица съм летяла без компас
във висине, подарък от безкрая
Със множеството рани от света
тъй близък и така далечен
молитвата пред Бога пак шептя
сред задуха на залезната вечер
Душата моя тихичко реди
надеждици с любов да я споходят
търкулва вечерта прохладен бриз
но нещо стиска всеки дъх свободен
Искра проблясва в думите за миг
И светъл е лъчът им в тъмнината
До пояса затънах във мъгли
С очаквания да пробий зората
Сами сме, Боже, тъй си отредил
Мълча пред сътворението твое
Каквото и да сториш, е урок,
а всичко друго си остава, мое
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
