westlife (Камелия Кацарска)
70 48
1 мая 2009 г., 13:33

Без отговор 

  Поэзия » Белые стихи
617 0 6

Ти, слабост моя проклета,

как сладко ме гледаш в очите,

защото знаеш, че съм крепост превзета

и редиш си с усмивка широка лъжите.

Никакъв срам не прозира у тебе,

а аз най-невинно се правя, че вярвам

на образа мъжки

с костюм и вратовръзка,

с обувки от нечия кожа,

с мириса на скъпия парфюм,

закупен от законната половинка,

с обещания за вечната към мене обич,

който си изричал пред олтара,

докато си слагал златно-кръгла измама.

Коя, по дяволите, съм аз да те съдя,

щом стоя срещу теб и се смея,

но все ме гложди това, което не се споменава,

жена ти, съпругата твоя къде е???

© Камелия Кацарска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??