Без отговор
Ти, слабост моя проклета,
как сладко ме гледаш в очите,
защото знаеш, че съм крепост превзета
и редиш си с усмивка широка лъжите.
Никакъв срам не прозира у тебе,
а аз най-невинно се правя, че вярвам
на образа мъжки
с костюм и вратовръзка,
с обувки от нечия кожа,
с мириса на скъпия парфюм,
закупен от законната половинка,
с обещания за вечната към мене обич,
който си изричал пред олтара,
докато си слагал златно-кръгла измама.
Коя, по дяволите, съм аз да те съдя,
щом стоя срещу теб и се смея,
но все ме гложди това, което не се споменава,
жена ти, съпругата твоя къде е???
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камелия Кацарска Все права защищены
