Ти, слабост моя проклета,
как сладко ме гледаш в очите,
защото знаеш, че съм крепост превзета
и редиш си с усмивка широка лъжите.
Никакъв срам не прозира у тебе,
а аз най-невинно се правя, че вярвам
на образа мъжки
с костюм и вратовръзка,
с обувки от нечия кожа,
с мириса на скъпия парфюм,
закупен от законната половинка,
с обещания за вечната към мене обич, ...