Без отговор
Ти, слабост моя проклета,
как сладко ме гледаш в очите,
защото знаеш, че съм крепост превзета
и редиш си с усмивка широка лъжите.
Никакъв срам не прозира у тебе,
а аз най-невинно се правя, че вярвам
на образа мъжки
с костюм и вратовръзка,
с обувки от нечия кожа,
с мириса на скъпия парфюм,
закупен от законната половинка,
с обещания за вечната към мене обич,
който си изричал пред олтара,
докато си слагал златно-кръгла измама.
Коя, по дяволите, съм аз да те съдя,
щом стоя срещу теб и се смея,
но все ме гложди това, което не се споменава,
жена ти, съпругата твоя къде е???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Кацарска Всички права запазени
