29 окт. 2021 г., 22:50  

Без отговор писмата ми се връщат...

1.1K 2 3

Без отговор писмата ми се връщат.

През бури гълъбче само лети.

И ветровете клоните прекършват,

а птичката ми смелост не пести.

 

И дъждове, и студ не спряха даже

крилцата нежни в полета - любов.

От хищния орел не се уплаши,

защото вярва, че е искрен зов.

 

Окапаха листата... Есента

със мъртвия си дъх света оголи:

Почивай вярна птичко! В мен гръдта

с надеждата си още ще се моли!

 

След зимата отново ще е пролет!

Дано тогава с дар е твоят полет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...