Oct 29, 2021, 10:50 PM  

Без отговор писмата ми се връщат...

1.1K 2 3

Без отговор писмата ми се връщат.

През бури гълъбче само лети.

И ветровете клоните прекършват,

а птичката ми смелост не пести.

 

И дъждове, и студ не спряха даже

крилцата нежни в полета - любов.

От хищния орел не се уплаши,

защото вярва, че е искрен зов.

 

Окапаха листата... Есента

със мъртвия си дъх света оголи:

Почивай вярна птичко! В мен гръдта

с надеждата си още ще се моли!

 

След зимата отново ще е пролет!

Дано тогава с дар е твоят полет!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...