БЕЗ ПОЩАДА...
Без срам душите пълни са с измама и очите влажни са от сълзи,
всеки крие се зад паравана, маски сменя до забрава!
,,Времето ли бързаше...
... аз ли закъснях?"
светът неспирно се променя, а аз така и не разбрах!
И ето...
пак дращя по хартия, листовете пълня с горчивина,
но едва ли лист хартия ще изтрие ужаса от нашите лица!
Всеки ден се бориш до изтощение с пъзела на релността,
с нокти раздираш пак плътта
и мъчиш се през сълзи да излееш от там гнева! ...