БЕЗ ПОЩАДА...
Без срам душите пълни са с измама и очите влажни са от сълзи,
всеки крие се зад паравана, маски сменя до забрава!
,,Времето ли бързаше...
... аз ли закъснях?"
светът неспирно се променя, а аз така и не разбрах!
И ето...
пак дращя по хартия, листовете пълня с горчивина,
но едва ли лист хартия ще изтрие ужаса от нашите лица!
Всеки ден се бориш до изтощение с пъзела на релността,
с нокти раздираш пак плътта
и мъчиш се през сълзи да излееш от там гнева!
Очи затваряш...
грешките прошаваш с лекота,
а мизерниците се присмиват - убиват всяка доброта!
... И ТАКА ЗВЯРЪТ СЕ РАЖДА...
НЕВИНЕН,
като пеленаче в майчина ръка,
бавно със злоба изпълва празната душа!
Забързан в сивото ежедневие, не обръщаш внимание на това,
за секунда понякога се спираш...
оглеждаш се да потърсиш приятелска ръка,
но с потрес откриваш...
... ЖИВЯЛ СИ В САМОТА!!!
Познати много...
сблъскваш се с различни нрави всеки ден,
на някой шапка сваляш, а други смачкваш в прахта!
Но за всеки по сълза проливаш, помниш техните лица!
Но смисъл няма...
никой не помни добротата, а само злоба изплува вечер преди съня!
И така...
ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДО СМЪРТТА...
Кръговратът засмуква всеки в желязна хватка
и превъщаме се в зверове за себе си и ближния!
Така е...
и така ще дъде и до Края...
Ще се самоизяждаме отвътре без пощада,
а после и кръвчицата на брата по душа ще изпием без капка срамота!!!
© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА Всички права запазени