1.02.2008 г., 17:21

Без пощада

965 0 1

БЕЗ ПОЩАДА...

 

Без срам душите пълни са с измама и очите влажни са от сълзи,

всеки крие се зад паравана, маски сменя до забрава!

 

 

,,Времето ли бързаше...                            

                        ... аз ли закъснях?"

светът неспирно се променя, а аз така и не разбрах!

 

 

     И ето...                                                    

пак дращя по хартия, листовете пълня с горчивина,

но едва ли лист хартия ще изтрие ужаса от нашите лица!

Всеки ден се бориш до изтощение с пъзела на релността,

с нокти раздираш пак плътта

и мъчиш се през сълзи да излееш от там гнева!

Очи затваряш...

грешките прошаваш с лекота,

а мизерниците се присмиват - убиват всяка доброта!

 

 

... И ТАКА ЗВЯРЪТ СЕ РАЖДА...

НЕВИНЕН,

като пеленаче в майчина ръка,

бавно със злоба изпълва празната душа!

 

 

Забързан в сивото ежедневие, не обръщаш внимание на това,

за секунда понякога се спираш...

оглеждаш се да потърсиш приятелска ръка,

но с потрес откриваш...

... ЖИВЯЛ СИ В САМОТА!!!

 

 

Познати много...

сблъскваш се с различни нрави всеки ден,

на някой шапка сваляш, а други смачкваш в прахта!

Но за всеки по сълза проливаш, помниш техните лица!

                                         Но смисъл няма...                                   

никой не помни добротата, а само злоба изплува вечер преди съня!

 

 

И така...                                      

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДО СМЪРТТА...

Кръговратът засмуква всеки в желязна хватка

и превъщаме се в зверове за себе си и ближния!

 

Така е...

и така ще дъде и до Края...

Ще се самоизяждаме отвътре без пощада,

а после и кръвчицата на брата по душа ще изпием без капка срамота!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...